Една жена загадъчна,
с божествени черти -
се къпеше под блясъка
на лунните очи...
Бе вплела леко пръстите
в златистите коси...
И сякаш я обгръщаше
копнеж - да полети...
Мълчах... И гледах чудните,
загадъчни гърди...
Пред мене те блещукаха -
подобно на звезди...
Марин Тачков
\"Стих-откровения\" /второ издание/, 2000 г.