Докоснах очите ти,
притвори ги в блаженство.
Докоснах устните ти,
ти в стон извика-искам.

Докоснах тялото ти
а то побъркано, трепери.
Жадува близост,сласт,
с моето днес да се слее.

Докоснах мисълта ти
а тя ми каза-вярвай.
Твой съм тук,сега,
като на бог ще се врека.

Докоснах те а ти вулкан,
събирал жар с години.
Заля ме цяла и понесе,
там до бога,нависоко.


20.08.2007
ДЖУЛИЯ БЕЛ