По земята ти не стъпваш,
всяка твоя мисъл е мечта.
Пред твоя дом, като крепост непристъпна,
по зададен знак, шофьора ти пристига.
С токчета високи ходиш,
ти не стъпваш в калта - летиш!
Отваря ти вратата,
а ти с високо вдигната глава
благодариш... навсякъде те вози,
ти в тълпата прости хорица, не ходиш.
И поглеждаш зад стъклото черно,
но не виждаш хорската тъга и бедност.
Ти само мечтите си виждаш, и вярваш
наивно, че ще станат реалност мечтите!
И не знаеш колко струват парите,
купуваш си всичко.
Знаеш единствено любовта ти,
колко сълзи ти струва и колко самота!
Нея, ти не можеш да я купиш!
И отрече се от Бог, и душата си продаде
и пак сама, сама, сама си...