Искам те сега, при пълнолуние,

все така в сребро от пламъци обсипана,

все така наситена от нежността ти,

непристъпила пределите на времето.

Не, не ме засищай с ангелски целувки,

дай ми устните си по човешки дъхави

непростимо ме разпалвай с похотта си.

Извърви ме цялата, без свян,

после превърни се в океан,

а накрая, в звездните простори,

нека да сме планетарни степи

яхнали жребците полудели

да вършеем безконечните предели!