Ще те любя с/ъс/ думи, не извръщай глава,
ще намеря духа ми вплетен в твоята снага,
ще разкъсам душата ти, вместо балната рокля,
ще докосна сърцето ти, след като те подготвя....

Ще се спусна с/ъс/ думи аз по твоите бедра,
до изопнати струни, не... , не искай да спра,
ще проникна дълбоко, ще съборя прегради,
ще открия широко с думи прелестни, благи,

ще притихна след фразите, ще сведа рамене,
моят глас тебе пази те, не присвивай нозе...
свършвам пак... с многоточие, всичко е кръговрат,
вънка съмва се вече, по корема-площад,
и сълзи като гроздове – удивителни знаци
чезнат пак изпод камъни- като подплашени раци-
във водата с/ъс/ тебе бавно после нагазваме,
а телата ни голи сякаш вече подсказват ни,
че така сме дошли и така ще си идем
по среднощни лъчи -две затворени миди
по пътеката лунна, и след бриза нехаен
с тебе ще се прегърнем, за да се разкаем....

Епилогът е кратък, много прост и логичен
думи, изрази погледи- всичко казва:
„Обичам ”.......