Жените се къпеха, сякаш пиали,

          гроздове  мрамор - гърдите  им  бяха,

          водата се стичаше в светли  кристали,

          целуваха влюбени пръсти  телата.

          Течеше  живота  през нежна омара,

          един епизод  на мистична поема,

          водата избухваше като пожари,

          а морският дявол неистово стенеше.

          Лъчите  потъваха долу в подмолите,

          събуди  се  бризът  замалко  утихнал,

          далече въздъхна  кокетна топола..

          а аз онемях  нагазил във рифове.

                                           Илия   Вълчев