(Аз – мечтата и Аз – реалната)

Аз – мечтата – стоя кротко сгушена в теб…
Но Аз – реалната – понякога пристигам…
Смехът ми започва от прага…
Един лъх разбърква косите…
После ме озарява твоето златно сияние…
Забравяш за мечтата…
(тя е само вътъкът на осъзнаването…)
Аз съм тук. Нося трепет...

                                                           © Павлина Петрова