Лежа отново в твоето легло.До теб.Топло е под мекото одеало,но още по-топло е в сърцето ми от този миг-аз съм отпуснала глава на ръката ти,с нея ти галиш рамото ми,а аз с моята съм те обгърнала и усещам пулса ти;гледам дълбоките ти очи,ти се усмихваш и ме целуваш с разтапяща нежност.След най-топлата ласка,която си подарихме един на друг,отново отпускаме главите си и затваряме очи.
Тази изгаряща целувка бе подходяща за последна. Знаех, че раздялата е много близо, усещах полъха й,но нещо я стресна.Това бяха ударите на сърцето ти, които се опитваха да я подплашат. Плъзнах ръката си точно върху мястото, което пулсираше най-силно-исках да го притисна и да дам път на раздялата. И тъкмо тя да се докосне до устните ми и нещо пак я отблъсна.Този път бе дъхът ти, като вятъра Устните ни бяха така близо, че сякаш си предавахме един и същ въздух. Ти издишваше, аз вдишвах. Но сега, когато твоето дихание имаше за цел да отблъсне раздялата, усетих, чене мога да дишам, задушавах се, затова я накарах да се отдалечи и отново вдишах от теб.
В този момент ти отвори очи и пак ме целуна.Беше все така нежно. Нима всяка твоя целувка бе подходяща за последна?! Или пък никоя... Това окончателно прогони раздялата от съзнанието ми и от нас.
След няколко минути устните ни се отлепиха, но бяха все така близо.Ти пак затвори очи, а аз се запитах: “Дали е време за раздяла...?"
И в този миг ти хвана ръката ми, която се опитваше да заглуши ударите на сърцето ти. Те и този път прогониха раздялата, а аз също затворих очите си, пълни със сълзи и щастие, дишах твоя въздух, чаках следващата ти целувка и момента, в който ще пуснеш ръката ми.