Във шепота на тихото признание
си вложил с огън мъжката си мощ,
с най-чувственото твое пожелаване,
изпиваш с мен поредната ни нощ.
С най-свидната ти ласка от ръцете
непитащо със жар нощта топиш,
в изгаряне телата ни са слети,
в синхрон със мен замаяно трептиш.
Последният ти стон взривява кратер,
бедрата ми изгаря лава,... Вик!
Екстаз - неописуем, необятен!
Божествена любов! Божествен миг!