Подгониха черните облаци

белите приливи

лятна буря приплъзна,

заструи зажадняла във нас,

заблъска задъхана

по челата ни мраморни,

запокити ни пламнали

в нейния бяс.

Теб поисках във себе си

в разярения миг,

впих се трепетна

искаща,

сребролика дъга,

разтопих се във тебе,

вкусих страст и мъгла.

Без преструвка,

без свян,

любовта ти изпих,

после станах река,

и срама ни измих.