Откосите тишина са съюзници в мрака, 
дето силуетите танцуват с мечтите. 
В твоите ръце просторите търся. 
До премаляване. И се любя с очите ти... 
Онемели, устните с дъх изгарят кожата, 
а после с пръсти лекувам раните... 
Без адрес намираме самите себе си.
Чудна тайна от вмешателства браним... 
&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; &copy; Павлина Петрова