StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 162,890
   Потребители: 12,344
   Автори: 3,996
   Коментари: 310,578
   Точки: 2,642,909
   Съобщения: 147,258
   Лексикони: 4,493
   Снимки: 10,769

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Стотинка

Бях някога на уважение и почит,

намирах дом във всеки топъл джоб,

пораждах в очите детски блясък,

 на улицата зърнат ли ме означавах стоп.

 

Живеех със сестрици в глинени къщурки,

и бях отплата за усърден труд,

превиваха нозе  и дамите, и господата,

да ме подмине някой- вземаха го на мига за луд.

 

Сега лежа захвърлена в калта,

подритвана от бедни и богати,

съдбата шега ми изигра,

и моят дом оказа се земята.

 

Какво се промени, аз тъй и не разбрах,

все тъй красива съм, със блясък,

но сякаш съм невидима – не знам,

навярно стойността ми е на пясък.

 


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Епиграми
публикувана на: 2018-02-17
прочитания: 152
точки: 11 (виж далите точки)
коментари: 3 (виж коментарите)
препоръчано от: 4 (виж препоръчалите)

Вход