Носиш насладата отново на металния поднос,

 

наклонена на някъде, капе и стене падайки.

 

Стоиш пред мене винаги бос

 

за да се плъзна като мед по кракът ти!

 

 

 

Нещо между кръв на богиня

 

и смърт на най-долното и низше самоубийство,

 

чакаш да капне.

 

 

 

В отрязък от  безплътна ситуация,

 

стоим и чакаме да паднем тялом в собствените си мечти,

 

да чакаме без даром със силна болка да ни утеши

 

и да раздаваме отново пак забравени мечти

 

от някой чужд живот,

 

а следва прясна радост,

 

ни връхлита

 

с гръм

 

със трясък

 

и боли ни май еднакво от източения блясък.

 

Но сега какво,

 

и двамата ще кротнем

 

аз на моето легло,

 

а ти си някъде самотен!

 

Но не се плаши фрапантно,

 

това е то,

 

което ни обединява,

 

за теб е - чувстваш се доволен,

 

за мен е поредната изява!