посветено............
Навярно часовете се присмиваха,
Ти устни си във чашата събрала...
Във виното, целувките размиваха
Останалото тихо... след раздяла!
Часовникът поглеждаше, тиктакайки
И ти не го поглеждаше... мълчейки!
Не Времето... а ти изстиваш, чакайки...
Превърнала си чувствата - във пейки!
Там сядаха... и чупеха... и чоплиха
Ту знайни... ту незнайни индивиди!
Превърнали си перлите във копчета
И счупили черупките си миди...
Прозрачни... прозаични... Но и мрачни,
Дълбоки, плитки... някой пресъхнали,
Но никога, небивали невзрачни,
Защото сто сърца били откъснали!
Във виното, целувките изстиваха
От пейките долавяш, тъжен смях -
Очите ти - във перлите се свиваха...
Черупките... са станали на прах!
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me