Обхожда денем
своите си небета.
Гнезди до птиците…Сред облачните пити
като сеяч следи полето.
И в шепа дъжд по обед ме застига,
земята на Кастилия щом мине…
Живее там свободно и честито.
Подобно леката вода на Тахо,
с която носи време
от скалите…
Мени сезоните.
И няма да попита
за мене - скитник
или нощна птица -
на изток
или запад съм отишъл…
След него ще се спусне вечерта –
по есен.
Мария най-подир
ще се усмихне…в себе си.
Ще сложи пъстра маса.
И вино – до името.
Да пие вятърът сълзи
и в късна песен
с фламенко нощем
да лудува виното…
-------------
Аз знам - при друг идалго
ще отиде зимата.
И само с меките коси
от сън по нощната върба
ще се приспива слънцето
във Тахо…
Аз знам - при друг идалго
ще се върне зимата…