Събота вечер…
Кварталната кръчма.
С мрак от лицето на вятъра.
Тихо вали. И изтича
към август
късче зелено.
От лятото.

Съседът по маса
поръчва отново.
Наведен.
С полепнал от виното глас.
Обръща по памет
поредната чаша.
И тежко залита, прегърнал нощта…

Познатата двойка…
Разлюбени погледи.
(Букетът увяхнал. Денят в него спи.)
В измачкани чувства,
в трохи от покривката
потъва с мастика
вечерният грим…

Събота вечер.
Песни за някога.
Плащам… сега накъде…
Нощният скитник
с бяло от мрака си
търси у мене билет.

-----
Краят на август.
В крайче от лятото
влиза вечерният влак.
В кръчма до гарата.
В краен семафор.
В копче от нощния страх…