Бог знае...търпение
примирие с липсите!
съсъд сме
празнота кънти
от болка...
питаш за цената
нема такава...
ден подир ден
растем
малко уморени...
прекършени, НЕ
ясно...не!
търпение
поемаме въздух
на пресекулки
държим глава
високо над водата
оцеляваме...
въпреки нас,
въпреки всичко...
не си тръгвай
Човеко...
пустота
без теб...
ме поглъща!
жестокост сърцето изпълва,
гневи се на Бог...
душата ми зъзне
без теб...
пролет
ухаят липите
загубих се...
душите наши
разделени.
за миг живот на земята
среща...
мога ли да отнема
липсите твои,
болчице моя?