С малка чанта смешни спомени,
с червен чадър в ръка,
и разноцветни минали усмивки,
сгънати прилежно в джоба,
до ъгъла на днес пътувам дълго.
На два-три пъти леко се изгубвам -
по грешка съм взела карта от утре.
И завивах, вместо направо, обратно.
На спирка „Време",
от сянката на часовника,
валят тихи случайности.
Точно в пет и половина имам среща.
С някого. Със себе си. И с вятъра.