uFeel.me
урок
Автор: парнар,  28 декември 2011 г. в 10:15 ч.
прочити: 299

Да съм мечтател без да съм летял.

До нови брегове. До стари думи.

От моя праг да бъде цял

светът,овалян в тебеширеното утро.

 

И аз да знам,че мисълта е дар,

откраднат от иконостас на църква.

В златистото лице на есента,

където птичите криле замръкват.

 

Навярно сам ще разбера,

преспал до хляба си насъщен –

от сала до една върба

делфинът в мен ще се завръща.

 

А горе, в горната земя,

далече от листа и знак попътен,

случайно - син и сляп кълвач

сърцето ми ще мъти…

 

 

    За нас Условия за ползване Бисквитки
    © 2004 - 2024 uFeel.me