StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 166,036
   Потребители: 12,397
   Автори: 4,023
   Коментари: 320,443
   Точки: 2,657,224
   Съобщения: 156,294
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,692

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

ти попита, аз отговарям така

Изваян е от камък моя стол.
Наследството ми - книга и престол.
И колко странено неизбежен е живота
задължен съм да платя и тази квота.
Ръцете ми отново галят черния роял
и пиша песен, която вече съм изпял
Бели пеперуди пърхащи молци
като цигарен дим обгърнаха ме
ти отпи...
А в ляво тежките завеси
покриват кървищата...
там където някога героя се обеси.
По лавиците, до книгите
праха придворните подреждат
и някак си страхливо се споглеждат.
Не ми прошепна нищо в нощта.
Аз не те попитах - гоних себе си, плътта.
Смълчан с поглед те изпих от оловния бокал,
а те придворните нарекоха ме оглупял!
Аскет съм аз, но моята Съдба
не ме попита искам ли я??-мразя я сега!!
И аскетична е и любовта ми
не очаквай да превързвам твоите стари рани.
Мога в съня да те извая с пясък
и на бала да те заведа с блясък.
Повикай ме- от тишината изтръгни ме.
Дори рояла е забравил моето име...

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Друга поезия
публикувана на: 2009-09-13
прочитания: 366
точки: 31 (виж далите точки)
коментари: 2 (виж коментарите)
препоръчано от: 12 (виж препоръчалите)

Вход