А утринта е многолистна,
шуми с познатият ни градски шум,
и не е точно както ми се иска,
но другото не-иде ми наум.
И с прашни булеварди е окичен,
а вашият прозорец ми блести,
по цели нощи в прозореца наднича,
сънят ми нощем сам отново спи.
Плаща ми, засланя ветровете,
като прилеп чер луната е покрил,
един букет звезди, моля приемете.
Отговор очаквам, дъха си притаил.
И нов деня на портата похлопа,
и води моята приятелка тъга,
с протрита кадифена рокля,
а нощта безсънна избяга в утринта.