uFeel.me
тетива
Автор: abased,  23 март 2009 г. в 00:16 ч.
прочити: 589
Материята е желание да се докоснеш.
Нишки в снопове. Писти за съзнания.
Има дъх на електричество. Черно.
Вечер и топлина в осмици.
Реки от лъчи и небеса.
Като птици сме. А сме смърт.
Не искам да виждам себе си в теб. Знам, че е грим.
Човек, но не от човешки неща. Пилее се душата ти, докато бягаш.
Ще се обърнеш ли? Рони се асфалтът от пръстите, но не докосва.
Ще дера и ще се изтрия. За да попия дълбоко.
Ужасно човешко е да пробиваш.
Не мога да се отделя от повърхността без сърце.
Крия се в пукнатините и сънувам.
Тук съм и те чакам. Нямам точка.
Напрягам докато скоростта започне да раздира.
Частици от мен се оплитат във въздуха.
Пропуква се това тяло. Сега ли?
Горивото ти е отрова. Не е движение. Конвулсии.
А стените ни са от тишина.
Полепнали думи в смлените спомени.
Изпънати са точките и те държат.
Къде да отида?
Няма моменти, само места.
Цветът ти е горчив. Фригиден.
Гръбначна упойка.
Тук сме аз и звездите.
Последното нещо, което ще изпитам.
Не искаш ли? Кажи ми, наистина ли?
Не спира да трепти. И те учудва?
Може би е по-голям живот от теб.
Извива мислите. Измива личността.
Измива мазнините ти,
сърбежа ти, черните ти вени,
подутите ти венци и крехките ти зъби.
Потта ти, дъха ти и манията ти за величие.
Оживей!
Оживей, знаеш ли къде текат сълзите ти?
Ето ти въпрос. Златните игли няма да се счупят.
Ще направиш ли нещо? Чакам... някога да се родиш.

    За нас Условия за ползване Бисквитки
    © 2004 - 2024 uFeel.me