Терминалът, беше място за сбогуване,
за последните, навярно тежки думи,
за усмивката - престорената, вялата,
за последната целувка, помежду ни...
Там, столовете сълзи безброй са сбирали,
на бащи и майки, влюбени, разлюбени,
на души, кървящи с болката, разбиращи
че във този свят, били са се изгубили...
Между пръстите треперещи и стискащи,
и очите, молещи сълзи да спрат,
погледът кове във листът - ценна истина,
с номер на седалка... Град... и край на път.
Самолетът, всички чанти натовари,
просто хората са ръчния багаж.
А двигателите включени, повтарят,
че раздялата - била е за кураж.
Терминалът, беше пътят и раздялата,
беше гроб, за триста чувства и съдби.
А усмивката - престорената, вялата
бе усещането, че ще сме сами...