Ставам с кафе и цигара най-вкусна,
припряно компютъра пускам отново,
вече бързам изгладнял да се впусна
в stihovebg - да, ето - готово.

В картини реални или нереални,
в истински чувства, и то все различни,
потапям се, съпреживявам и знам ли -
реално усещам (а уж сме странични).

Със обич събирам усмивки реални -
от душа и сърце да направя букет
"За теб" - тогава пак с чувства реални
нежно рисувам куплет след куплет.

Даже в действителност, за мен нереална,
на Смъртта щом казвам разплакан "Недей...",
напира в очите ми нахално реална,
от чувства реални, сълза - и се лей...

Вечер със чаша коняк и цигара
нетърпеливо се впускам отново
и се досещам какво все ме кара
в stihovebg - реалити шоу.