Всеки получава любов.
Радва и се, аз гледам отстрани.
Усещам щастливите им погледи вперени мен,
казващи \"Ето я! Нещастната!\"
Какво е щастието за мен?
Мечта, кратък блян и една усмивка само.
Много ли е?
Много ли искам малко,мъничко любов?
Моля се и страдам,
искам да усетя любовта.
Искам от любов да бъда разпиляна,
а не от черна самота.
В стъкленица моето сърце оставям,
там във скрина, в самота.
Сага сърце в гърдите нямам,
не ме е страх от болката.
Вървя с високо вдигната глава,
с усмивка и уверена, с тъмни очила.
Крия ги - очите най-издайни,
да не виждат другите,как боли ме!
Пак сама! Прибирам се!
Къщата студена, празна и самотна,
а сърцето-там във скрина-
плаче за душата ми сиротна.
Прегърнах го, но полза няма...
Ръцете ми студени са от самота,
та нали сърце ми трябва,
да живея с малко топлина.
Но не желая, да усетя болката,
по-добре ми е да ходя жива,
но с мъртвата душа - никой да не разбира
как уби ме любовта.