Погледнах вънка през обледенен прозорец &ndash; 
от калния ми, черен двор, снегът за нощ е сътворил
&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; като за снежните палати бална зала.
Парцалите на нощната тъма са благородно посивели- &nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;драпирани изящно по ъглите на белия дувар.
Кокичетата смели, изцяло са изчезнали под белота.
Преплетени със бяло клони, ограждат границите на света.
Студът дори е някак си &nbsp;приемлив, особено сред тишина

uFeel.me

сняг