Всички
в една посока.
Единствена.

С прожекторите си
прогаряме
тъмнината.

Поглъщаме
цветовете отвъд.

И трябва да
завършим картината
от драскотини.

Образа
на самите нас.
Като едно.

Първото
и единствено

Аз
съм машина
на времето.

Другите неща не
са способни да го задвижат.

И трябва
да занеса
цветовете...

Вземи ги,
преди да
изстинат.

Ако виждаш
вътре
в мен,

то знаеш ли
и как да
прочетеш?

Не позволявай да
се изгубят...

Върху нас ще
строят следващите.

Или ще изтрият всичко.

С време
нещата се случват,

а без -
нещата са.

Тебешир.

Този момент живее за последен път.

Вземи го!