укротила съм се, карлито

дори не дишам като хората

едва, едва поемам дъх да не прогоня листата

на есента

покриха ме, скриха краката ми в нежни окови

и не пускат

в скръстените ми ръце седнаха

гнездата на заминалите лястовици

и една хризантема която никога няма да цъфне

забравения хоризонт изкриви усмивка

и потъна вдън зеницата  на земята

нарисувах стълба към небето

да се качвам от време на време

като спре вятърът да вие под стъпките ми

и да спя в ъгъла на онази звезда

чието име така и не научих

кротка съм карлито

като петна по гърба на сърна

стъпила в потока на времето

не сричам дори сънища

в косите ми осъмва понякога

рог от бял кон

разказва ми къде се срещат луните на света

и аз му вярвам

запомнен ябълков цвят

сладко пръснат в следобеда на дъжда

кротко

не чакай карлито

полите на червената ми рокля няма да изсъхнат скоро

и жълтото все наднича през прозореца

остави една целувка на прага

и си отивай

септември няма да свърши