uFeel.me
сънувам мама...
Автор: парнар,  12 ноември 2012 г. в 10:02 ч.
прочити: 255
Как един по един

си заминаха

дните от лятото…

Есента ми донесе

днес шепа

от своята охра.

Само в стъпки остана

пътеката вън

да ме помни.

А на прага

отминали дни

в мен говорят.


И преди да прекрача

браздата на зимното бяло,

аз дочувам

как шепнат в мен

нощните клони,

как навява снегът

по листата. И в спомен

се облича за сън

моят нощен прозорец…


А домът е далече-

потънал в лицето ти, мамо.

Нямам път за обратно

в тази делнично-сива

еднаквост.

И си спомням

на детството в пъстрата стая

как цветята подреждаш.

Когато съм болен…


Отлетяват годините –

тези прелетни птици.

Но понякога твоят глас

в мен нощта

ще довежда.

Ще сънува детето ти,

щом потъне луната,

как ръцете ти в него

безкрая подреждат… 

    За нас Условия за ползване Бисквитки
    © 2004 - 2024 uFeel.me