Може би си измислица. Или нощем вратата, през която нахлуват всички земни лета. През която копнее моят път да замине. После в прах да се върне. Или в бяла мъгла&hellip; Може би си крилото, дето нощем в прозореца драска първите капки от съня на дъжда. Аз не зная&hellip;Не питам. И не шепна молитва на попътния вятър. В тази топла трева&hellip; Аз не зная&hellip; Не питам&hellip; Нека всичко остане в тази нощ теменужена, в тази сънна река. Може би си измислица. Или в мене жената, чрез която живеят всички земни лета&hellip;