печеля,
пропадам,
все по-малко ми пука.
замразявам
лъчите
и забивам в тях тялото
си.
дълбая в
раните ти.
и намирам себе си.
досущ като мен,
но мъртъв.
игли, игли и синьо, синьо..
синьо..
венозна кръв
и в нея облаците.
имаш ли усещания?
облаците и звезди
и отпечатъци във времето.
е било точно тук.
ръцете ми са заровени
във отдавна...
и ще дойде.
но толкова липсва.
и сега тялото му е празно.
очите ти светят,
но не това скрива причината
и всяка грешка е била последен миг, преди да удушиш част от сърцето си.
релсите служат, за да не се докоснем. ще ни боли. ще ни боли.
разруши сетивата!
изхаби съзнанието.
притъпи чувствата с болка,
прегърни ме.