Не съм поредното листенце, което ще натори сухата ти и безводна почва.

Не съм нито дъжда за реката ти, нито слънцето за посевите ти,

нито вълната във морето ти, нито пък плашилото за птиците ти...

Аз съм и всичко и нищо, пребивавам във тук и сега, меден поглед, душа и въздишка, цяла вселена, ала съм само една ...

С  думи празни наричат ме, на парчета разкъсват и сластно обичат ме тези, които не знаят моето истинско име...

На теб единствен днес  дарявам първия си стих,

обричам се и ти се посвещавам

дори и друго да решиш...