Ще се завърна.
В някой ден.
При себе си –
спокоен, тих …
като море без вятър.
Пред прага на едно сърце
до късно ще събличам самотата.
Отляво метрономът ще мълчи.
Ръцете ми клавишите ще галят.
В дъха на миналите дни
(между небето и земята)
забравения път в една любов
отново и отново ще повторя…
2
Ще се завърна. Някога. Отново.
В дома без праг. И без звезди.
Без думи. С лятната умора
от миналите в мен следи.
Като разсъхнало корито,
от външния до вътрешния кръг,
събрало океаните на дните.
А днес – изхвърлен на брега…

И само в нощи като тази
един щурец между дъските
(С мен пропътувал самотата.
И с мен забравил този свят…)
ще търси в старото корито
изгубен лък ( дано намери…)
За нова песен до сърцето
на своята сама любов.