Боли... и болката, като прокажна рана
безмилостно в душата ми кърви...

В пустинята безбрежните вълни на самотата
прииждат на талази и скърби...

Сега е трудно време, време на фанфари,
които тътнат и заглушават порива жесток...

Изтръпналата душа, не може повече да страда
в самотен грях превърна радостния зов...

А думите тежащи от едната страна на кантара
изтръгват сълзи, разочарования,молби...

Поредната безсънна нощ протяга длани
за нея всичко е нестандартен фарс... Уви..