... очите ù... очите ù да видиш, брат...

несрещани до днес очи със топъл цвят...

звучи от погледа мелодия не чута...

Очите ù - очите на кошута...

И с устни щом усмивка очертае,

повярвяй, брат, самия Дявол ще омае...

Жена ли? Не, приятелю, не е жена...

Начало е, и край... и много светлина...

Отдавна в тоя скапан свят живея -

жените са подобие на нея...

Ще трябва да я видиш, брат - ще видиш -

натръшкани от завист самодиви...

Жена, ти казвам, брат, жена и половина -

адамово ребро не е, не е от глина...

Жена е с главно Ж, жена-коприна...

Животът ми да беше с нея минал...