StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 162,511
   Потребители: 12,345
   Автори: 3,997
   Коментари: 309,446
   Точки: 2,638,342
   Съобщения: 136,077
   Лексикони: 4,483
   Снимки: 10,767

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

откровение

Аз болката си я знам как боли,
знам и как да прежалиш,
това, което е непрежалимо.
Знам и колко много тежи,
не - не е поносимо.
И радостта е донякъде радост,
и песните свършват някога,
и сълзите пролени в младост,
не остава нищо понякога.
Аз болката си мога да скрия
зад усмивка по-блестяща от злато,
и радостта си мога да скрия,
на зложелатели поне съм богата.
И сякаш настъпва безвремие,
а всичко е толкова временно,
побиват ме тръпки от мислите,
а още не е доизмислено.
То и слънцето грее през зимата,
но не топли както през лятото,
а тишината едвам доловимата
ти отнема звука на познатото.
Дните се сливат в един,
а единият е крайно безкраен,
но всъщност отваряш очи
и усетил си го миг краткотраен.
vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Друга поезия
публикувана на: 2013-10-28
прочитания: 177
точки: 14 (виж далите точки)
коментари: 0 (виж коментарите)
препоръчано от: 3 (виж препоръчалите)

Вход