Боли! Отново те изгубих и умирам...

Боли, физически, психически,

Боли неудържимо....

Толкова надежди вложих в тебе...

Толкова сълзи и мъка пак пролях....

Толкова повярвах, че си в мене....

Повярвах, или исках .... ох, незнам...

След целият кошмар на лекари и кабинети,

Отново съм сама и пак ридая,

След толкова надежди празни и сълзи горещи,

ти пак изчезна - преди да мога от сърце да се израдвам!

Боли дете....

Защо не идваш?

Защо през този ад минавам зарад теб?

Защо отново съм на линията

и във пропастта пропадам?

Защо немога да съм като всичките - жена?

Боли дете.... Но тази болка ще забравя...

Ела дете.... Тъй чакано, мечтано...

Ела, стопли деня ми....