StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 165,041
   Потребители: 12,369
   Автори: 4,005
   Коментари: 318,808
   Точки: 2,648,313
   Съобщения: 155,499
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,763

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

няма_име

Ухае на топъл хляб...
Пробужда се оня аромат
на шумното поточе
сред жега.

Вторачен в незримото,
цял живот се уча.
И крача...
Разплитам в блян
душата си.

Догонвам мъдрости -
след изминалото вчера
по всяка ранина -
от човешки
заблуди.

Не търся утъпкани пътеки,
ако с пот заслужил съм хляба!
Защо ми е подслон?
Обличам си небето
да стопля
душата.

Ангелски очи не търся,
нито бляскаво доверие.
Душата не познава
и умора...
Тя няма титли,
живее в безвремие.

С неотречености в плът
си живея.
Бродирам съдба
без излишни драми.
Как искам
с усмивка бразда да оставя,
бразда от бяло
дихание!

Какво е домът
без Вселенски измерения?
Стига ми и една врата - отворена,
където думите
докосват те без памет
и с открито лице...
Една врата,
зад която да оставя–
едно голямо
сърце.

05.09.2019

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Друга поезия
публикувана на: 2019-09-05
прочитания: 68
точки: 9 (виж далите точки)
коментари: 2 (виж коментарите)
препоръчано от: 4 (виж препоръчалите)

Вход