StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 165,132
   Потребители: 12,357
   Автори: 3,998
   Коментари: 318,620
   Точки: 2,662,491
   Съобщения: 155,785
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,792

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

няма_име

ЛЯТО

Наметнало си златен плащ,

с коси от слънце изсветлели,

със топъл поглед- благодат,

крачи лято по дантели.

 

В торба през рамо носи слънце.

Вади го с ръка красива.

Закача го с карфица горе-

на небето му отива.

 

Морето, близнато от него

веднага топла гръд разлива.

С небето синьо много нежно

в далечен хоризонт се слива.

 

Полето с радост разцъфтява.

Зелено погледа насища.

Златно жито засиява

с класове като огнища.

 

И душата става лятна.

Мишена за мечти поредни.

Нека лятото е дълго,

да измечтаем до последно.

 

Щедро си ти, наше лято.

Красиво мургаво момче си.

С коси от слънце изсветлели,

все те търсиме къде си.

 

Аз виждам те в момчешки образ

и някак сгряваш ми сърцето.

Несъзнателно ли, не ли,

май описах си детето.

 

 

 

 


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Друга поезия
публикувана на: 2019-05-09
прочитания: 61
точки: 11 (виж далите точки)
коментари: 6 (виж коментарите)
препоръчано от: 5 (виж препоръчалите)

Вход