StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 166,059
   Потребители: 12,400
   Автори: 4,024
   Коментари: 320,493
   Точки: 2,657,399
   Съобщения: 156,651
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,692

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

няма_име

Омраза в мен не вирее,
тя минава през мен,
както ток и потъва в земята.
А всичко което искам е в мене.
Познавам измъчените мигове,
гласът ти в мен ехти,
като камбана биеща в люта зима.
Не си Ти!
Но се давя, давя се от болката
чужда и своя,
като странник без път и посока,
като риба в мъртво море,
в небето самотна птица
отрекла полет на есен
не виждам живот в своя ден.
И губя искрата и смисъла,
първичността, лудостта на чувствата.
И зове ме всяка черна дупка,
всеки крайпътен камък е примамлив.
Не сме на Ти с безсилието
то е, ръждясал нож в гърлото.
А кръвта, бавно капе
върху слънцето.

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Друга поезия
публикувана на: 2014-05-19
прочитания: 88
точки: 11 (виж далите точки)
коментари: 0 (виж коментарите)
препоръчано от: 2 (виж препоръчалите)

Вход