Нощта е тиха, бяла и вълшебна.

Коледата в Рая, изглежда навярно така.

Сега съм тихо синя, като вечерта.

Очите ми проглеждат със нощта.

Сърцето ми изстинало, полека спира.

Със всички сили само се ослушвам.

Наоколо опитвам се да доловя,

             към мен насочените стъпки.

Преглеждам всяка педя от снега.

От толкоз белота ще ослепея.

Следи не търсят моята врата.

Запазил чистотата си снега,

          обвива ме, обвива ме, обвива…