Взе ми душата, взе ми сърцето,
открадна сълзите, скри ги в небето,
отчупи си от честта ми, не ми върна парчето,
стъпка мечтите, уби в мене детето.

Подари ми тъга на здрава верижка,
даде ми болка с лъскава каишка,
вечерята е гарнирана винаги с лъжи,
добре скрити в стари шеги.

И всеки вестник е по-важен от мен,
и всеки ден си все по-студен,
и всяка моя молба е вечно нечута,
а любовта ми вместо да си отиде, все още се лута...