StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 164,495
   Потребители: 12,358
   Автори: 4,002
   Коментари: 317,003
   Точки: 2,656,338
   Съобщения: 153,268
   Лексикони: 4,498
   Снимки: 10,784

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

не съвсем по Андерсен

Припомних си…
Кожата ми светеше,
а луната галеше
речната и гладкост …
Звездите се оглеждаха в очите ми
и слизайки да поиграем
се заплитаха в косите ми,
като паячета.
Отиваше ми тази звездна диадема…
Как само ми отиваше!!!
Смехът им…
Смехът им,
будеше тревите
и те, с изумруден шепот
разказваха приказки
за златни песъчинки
в подмолите на времето.
Припомних си
нежните лилии,
които кичеха гърдите ми,
ароматното им вълшебство
над заспалите води
и лотосите
с притворени чашки.
А… на брега,
един сляп художник
рисуваше с пръсти
изгреви,
от цветове на душата си.

Тогава запявах
с онзи глас,който
влюбваше нощта в утрото
и я караше да изсветлява
до най-нежните контури
на Изгрева.

Припомних си -
невъзможната Любов
и Кинжала,
окървавил изгрева…

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Друга поезия
публикувана на: 2011-07-02
прочитания: 179
точки: 24 (виж далите точки)
коментари: 7 (виж коментарите)
препоръчано от: 9 (виж препоръчалите)

Вход