Припомних си…
Кожата ми светеше,
а луната галеше
речната и гладкост …
Звездите се оглеждаха в очите ми
и слизайки да поиграем
се заплитаха в косите ми,
като паячета.
Отиваше ми тази звездна диадема…
Как само ми отиваше!!!
Смехът им…
Смехът им,
будеше тревите
и те, с изумруден шепот
разказваха приказки
за златни песъчинки
в подмолите на времето.
Припомних си
нежните лилии,
които кичеха гърдите ми,
ароматното им вълшебство
над заспалите води
и лотосите
с притворени чашки.
А… на брега,
един сляп художник
рисуваше с пръсти
изгреви,
от цветове на душата си.

Тогава запявах
с онзи глас,който
влюбваше нощта в утрото
и я караше да изсветлява
до най-нежните контури
на Изгрева.

Припомних си -
невъзможната Любов
и Кинжала,
окървавил изгрева…