Стълби, хиляди милиарди стъпала
надолу, в безкраен низ се губи края
свлича се към дъното килим от суета
с пажове до всяка празна стая.
Фенер, две-три гарафи и роял,
са моят герб. Налей бокал с вино!
Хвани ръката - за тебе съм се спрял
да те поведа надолу. За танго.
Не помниш? Обещах ти бал... и ласки,
скъп парфюм и много тежък креп,
брокат и заповядах всички да са с маски,
и да ти се кланят. В този ред.
Не ми разправяй, че било случайно,
че не си такава, че не знаеш как.
Омръзна ми да чувам  \"идеално\",
и да потропваш нервно с Този крак.
Красива си, с този поглед на девица,
но някъде иззад последния завой 
на стълбата, разкъсана душата ми наднича, 
когато бях. Когато бил съм твой...