Наясно съм със ситуацията сложна,

но светъл смисъл в твоите очи открих.

И всеки ден ме гони жажда неотложна,

по тебе мислите си да превърна в стих.

Понеже няма как до мен да се събудиш,

над теб надвесен с кротък поглед да те пия.

И дълго във прегръдките ми да се губиш,

взривили утрото със нежност до магия...

Под тихата диктовка на сърцето пиша.

Извайвам образа ти в строфи нажежени.

Макар да знам, че всеки трети е излишен,

обричам се с монашеско смирение.

Наясно съм, след всяка пролет идва зима...

Когато ме покрият с обредна покривка,

не искам във очите ти сълзи да има -

прати ми за из път най-светлата усмивка...