Внезапно връхлетя ме зло като цунами,
разхвърля мислите, обърка дните.
С жестоката си паст разкъса любовта ми,
като мравка стъпка ме и мрак всели в очите.

Дали след този ужас щях да оцелея,
когато тъмен, зъл порой ме влече...
Сега и да гадая просто аз не смея,
след като съдбата мене в траурен воал облече.

Единствен на сълзите извора не спира,
заключил съм се сам в ледената самота.
Обречен е човек след раждането да умира,
като чувствата - погубена, отсечена гора.

Сега, след всичко, аз останах само с вас
и с мисълта за вас аз всяка нощ заспивам.
Макар и тихо,за да кажа ще намеря глас:
"Обичам ви, приятели! Благодаря ви, че ви имам!"