Няма те...
животът пак завърта
вечният си кръговрат,
дните отминават тихи,
като наниз от увяхнал цвят...

Нямаше те...
в минали години,
в страшни нощи,
в тежки дни
страховете детски да разсееш,
и да ги смениш с мечти...

Нямаше те...
в лудите години,
търсех се чрез теб в света
и намирах само отчаяние
плътна безутешна пустота...

Нямаше те...
няма те и днеска
ти не пожела това
на сърцето пулсът е протестен
срещу тази Самота.

Няма те...
далечен си, отминал...
болката, страхът го изживях
те направиха ме силна
много, много сълзи пропилях...
и разбрах че мога и че има смисъл
да вървя и да творя света
и без тебе татко мили
нямаше да съм това.
с този стих аз само искам
тихичко да ти благодаря.