uFeel.me
мрак
Автор: парнар,  5 февруари 2009 г. в 09:27 ч.
прочити: 182

Познавам те…

Ти неведнъж

си ме затварял.

И неведнъж

за тялото ми

бил си стая.

Пред прага на нощта

и лятото

от мене крил си

и любов.

И вяра…

 

Познавах твоите ветрове.

И вените

на твоите пътеки.

Настръхналите кръгове

от теб

оставях във очите.

Да ми светят…

 

И виждах в тази светлина

как падат

сенките на думи.

С останалата тишина

от делничното ми безумие…

 

Познавах те…

До болка.

До полуда.

Знам… неведнъж до мене

бе присядал. Гласът ти дрезгав

чаках. Като чудо.

Но ти във друга си ме будил…

 

 

И после тръгвах. Отначало.

Сам скъсал вените

на чуждите пътеки.

Пред прага на нощта у мен

те чаках.

Да зърна светлината си

във тебе…

 

    За нас Условия за ползване Бисквитки
    © 2004 - 2024 uFeel.me