Едно кълбо вземи
от стара прежда.
Тръгни по него.
И разплитай …
на дните старите копнежи.
На дните -
синьото в очите .
Плети пътеките – до слънце.
До стих във теб. До късен ручей.
Бъди си сам небе. И птица.
Разплитай вечерта…В зеници.
И искай всичко …не насън -
наистина
да ти се случи.


Обличай всички дни
в пътека
от бяла прежда за любов.
Едно кълбо вземи…по светло.
И в мене дълго ти разплитай…
до дъх от сянка неубита.
Или - до късния си зов...

---------------
В съня ми тихо се навежда…
по рамото и сутрин тръпна.
С кълбото болка я посрещам.
А тя ме пази -
там да не замръкна...