Ако времето мога за миг да върна -

ще мога ли теб да прегърна.

        Ще мога ли до себе си да те държа,

назад, до мен да те зърна.

      Да кажа ли всичките тайни в сърцето ми скрити,

ще ме погледнеш ли мило с очите си- честни, открити.

  Ще се върнеш ли - НЕ...

Тогава защо да съм вечна, защо да съм нежна, откровена, бъбрива, игрива.

Защо да съм сладка, за кого да се направя красива.

За себе си ли? Вече и това не ми носи радост...

{Гримът се размазва под очите красиви

и малки мръсни поточета се търкулват  по страните.}

Има ли смисъл от цялата тази драма.

Завесата пада, а клоунът премахва своят грим.

Актьорът е тъжен, че всичко е свършило.

До следващата му малка пиеса, в която да играе весел клоун и после пак да му е  малко тъжно.

.. но това е НЕГОВИЯТ свят, НЕГОВАТА сцена, НЕГОВАТА роля,

ще я изиграе с най -красивата си усмивка на лицето...

Защото усмихва ли се, все още има надежда за малкото щастие, което дава играейки...

Ще играя своята роля,

но с всеки епилог ще ставам все по-тъжна.

Ще играя само за малката трошичка щастие,

която имам и мога все още да дам...